Консултацията с гастроентеролог – предпоставка за здрав стомах

Д-р Венцеслав Джурков е роден в гр. Пловдив. Завършва висшето си образование в МУ – Пловдив през 1984 г., където през 1988 г. постъпва на работа. От 1993 г. е асистент към Клиниката по гастроентерология и хепатология – УМБАЛ “Св. Георги”. През 2007 г. защитава дисертация на тема “Ерадикация на Хеликобактер пилори при пациенти със и без кръвоизливи на горния отдел на храносмилателния тракт”.
Участва в създаването на Многопрофилна болница за активно лечение „Еврохоспитал Пловдив”, в която е гастроентеролог и управител.

– Д-р Джурков, какво причинява Хеликобактер пилори?

– Хеликобактер пилори е една бактерия, която населява стомашната лигавица като причинява остър и хроничен гастрит, както и язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника.

Когато се открие и има оплаквания, пациентът трябва да се консултира с гастроентеролог и да му се предпише съответната терапия. Тя продължава между 5 и 10 дни – според различните схеми. Резултатът е добър – до 93-95 процента са излекувани от бактерията. Много рядко  се налага и втори курс.

Лечението е с антибиотици и други препарати.

– Какви са оплакванията, които говорят за наличие на болест на храносмилателния тракт свързана с Хеликобактер пилори?

– Най-честите са болка в епигастриума – на гладно или след ядене и евентуално нощни болки, които събуждат пациентите.  Може да има парене, киселини, общо неразположение, подуване на корема, рядко повръщане.

– Може ли Хеликобактер пилори да причини рак на стомаха, ако не се лекува?

– Наличието на бактерията е преканцероза, тоест предраково състояние. Тя предизвиква остро възпаление на стомашната лигавица – остър гастрит, след това хроничен гастрит, може да доведе до атрофичен гастрит (атрофия на клетките) и оттам  възможност за развитие на ракови клетки. Може и да се получи израждане на нормалните клетки в стомашната лигавица в злокачествени. Затова всеки човек трябва да има едно наум при наличие на бактерия и ако има оплаквания да потърси гастроентеролог.

– Д-р Джурков, според статистиката колко често се среща гастрита?

– Между 80-95%, което има връзка с нашето хранене. Единици са онези, които имат оплаквания и след изследвания нямат промени в стомашната лигавица.

– Коя храна предразполага към развитие на гастрит?

– Използването на консервирани храни,  които се консумират у нас – кисело зеле, туршии, пикантната  и често пържена храна, с която се храним. Вярно, че кухнята на азиатците е още по-пикантна , но затова и развитието на рак на  стомаха е много повече – особено Япония – отколкото в другите държави. Затова и там правят профилактични гастроскопии – изследвания на стомаха, за да установяват ранни форми на рак, когато е възможно напълно да  се излекува.  

– При японците основния риск не е ли солената риба, с която се хранят?

– Да, това се смята за рисков фактор. Дали е солената риба, или е определен вид риба или начина на приговяне /предимно пържена/, но вероятно има и други канцерогени в храната, затова при тях наистина ракът на стомаха се среща много по-често, отколкото в Европа.

– На хора със сърдечно-съдови заболявания често им се изписва аспирин. Случва се след време те да станат ваши пациенти, защото се уврежда стомашната лигавица. Какво бихте им препоръчали?

– Бих препоръчал да заменят аспирина с друг антиагрегант, който не уврежда стомаха. Другият вариант е да се изследват за Хеликобактер пилори. Възможно е и изследване на антитела в кръвта (или фекалии) и ако имат, да се лекуват, въпреки че нямат оплаквания от страна на стомаха. Самото наличие на Хеликобактер плюс някои от медикаментите, които увреждат стомашната лигавица, много по – често води до кръвоизливи.

Моята докторантура е точно на тази тема: Кръвоизливи при пациенти, инфектирани с Хеликобактер пилори. Изследвах повече от 820 души от Пловдив и региона, както и такива, които са идвали с оплаквания – Хасковска, Старозагорска, Смолянска, Пазарджишка област. 111 от тях бяха с кръвоизлив, останалите бяха контролна група – без кръвоизливи, но имаха оплаквания от страна на стомаха. Сравнявах двете групи за количеството Хеликобактер, за приема не само на аспирин, но и на нестероидни противовъзпалителни средства, които също предизвикват кръвоизливи. Проследявал съм тези пациенти в продължение на 5 години. Проучването започна  през 1997 година, когато нямаше такива медикаменти, които съществуват сега. Затова не при всички имаше добър резултат при лечение. Много е важно какво е количеството на бактерия. Когато е по-голямо много трудно преминава с един курс на лечение.

Наличието на Хеликобактер може да причини също така лимфоми. Затова при тези пациенти, както и пациентите с рак на стомаха е задължително провеждането на антихеликобактерна терапия.

– Д-р Джурков, бяхте заявили, че е необходимо да се наблегне на профилактиката, за да се „спасим” от рака на дебелото черво. Какво е нужно да правим?

– Нужно е хората да знаят, че имат ли пряк роднина – майка, баща, брат, сестра, баба, дядо, които са боледували от рак на дебелото черво, трябва да започнат профилактика поне 10 години, преди навършването на възрастта на откриването на болестта при техния роднина. Такива са препоръките в западните държави. Това трябва да стане дори без човек да има оплаквания. Профилактиката означава изследване за окултни кръвоизливи (които не се забелязват с човешко око, скрити) и ако е положително, пациентът да се насочи за инструментално изследване на дебелото черво.

– Каква е ролята на личния лекар по отношение на профилактиктиката? Той ли трябва да изпрати пациента на профилактични изследвания?

– Личните лекари трябва да обясняват и разпитват, както и да дадат информация кога да започне профилактиката и активно да я препоръчват. В болницата започваме да прилагаме тест за изследване на един ензим. Наличието му може да говори  и за наличие на полипи и/или  рак на дебелото черво. Най-честа причина за рака на дебелото черво е наличието на полипи. Те имат голям малигнен потенциал, тоест да се израждат. Затова всеки полип, който се открие трябва да бъде премахнат от дебелото черво или стомаха. По тази причина, когато правим колоноскопия, ако открием полип по време на самото изследване,  го премахваме ако не е по-голям от  2 сантиметра.

– Наблюдавате ли зачестяване на случаите на рак на стомаха и на дебелото черво у нас?

– Не разполагам със статистика, но за съжаление много млади хора вече боледуват. Ракът на  дебелото черво падна под 30 години, а на стомаха – под 35. Преди го откривахме при пациенти над 55-60 години. Понякога е трудно да повярваме, когато го откриваме в толкова млада възраст, но за жалост е истина.