На 29 октомври отбелязваме Световният ден за борба с инсулта. Той се чества по идея на Световната организация по инсулт. Неврологично отделение при МБАЛ „Свети Пантелеймон” е едно от най-големите неврологични отделения в страната. В отделението е разработен успешен алгоритъм за лечение на мозъчния инфаркт, обединяващ дейността на всички отделения в болницата – Спешно приемно отделение, Отделение по Образна диагностика, Клинична лаборатория, Кардиологично отделение, Отделение по интензивно лечение и реанимация, Отделение по физиотерапия.
По данни на Световната здравна организация всеки един на четири човека е застрашен от инсулт. От прогнозата в плана за действие за инсулт за Европа до 2035 г. ще има 34% увеличение на инсултите. Затова е важно да се знаят и да се ограничат доколкото е възможно рисковите фактори за развитие на мозъчно-съдовите заболявания.
– Д-р Касабова, на 29 октомври отбелязваме Световния ден за борба с инсулта. Той е едно от водещите мозъчно – съдови заболявания в световен мащаб. Разкажете ни по – подробно за него.
– Мозъчният инсулт е втората водеща причина за смърт в света. У нас картината е още по-тревожна. По данни инсултите оставят с увреждания средно 34000 човека . Около 3500 души губят живота се заради ненавременно лечение.
Мозъчният инсулт е остро и спешно състояние, при което притокът на кръв към част от мозъка е прекъснат или намален, което води до глад за кислород и загиване на мозъчни клетки. Инсултът може да бъде:
– Исхемичен инсулт (около 80–87% от случаите): причинен от запушване на кръвоносен съд с тромб или атеросклеротична плака.
– Хеморагичен инсулт (около 13–15% от случаите): причинен от руптура на кръвоносен съд в мозъка и последващ кръвоизлив.
– Транзиторна исхемична атака (ТИА) („мини-инсулт“): временен прекъсващ приток на кръв, чиито симптоми отшумяват до 24 часа, но служи като сериозно предупреждение.
– По статистика колко случаи регистрирате годишно при вас?
– Годишно през отделението преминават около 860 случая на мозъчен инсулт- исхемичен, хеморагичен и транзиторни исхемични атаки.
– Има ли рискови фактори и кои са те?
– Мозъчният инсулт често се възприема като внезапно и непредвидимо събитие. В действителност зад много от случаите стоят рискови фактори, които се развиват с години и които можем да установим и контролираме.
Сред най-значимите от тях е артериалната хипертония, пристъпното мъждене/ аритмия/, захарен диабет, дислипидемия- високите нива на липиди в кръвта, тютюнопушене, възраст и т.н.
– Потенциално застрашени ли са пациентите с високи нива на кръвно налягане и холестерол от развитие на мозъчен инсулт?
– Продължително повишеното кръвно налягане уврежда кръвоносните съдове и увеличава риска както от исхемичен инсулт, така и от мозъчен кръвоизлив. Редовното измерване на кръвното налягане, проследяването от лекар и спазването на назначеното лечение са основни елементи на профилактиката
– Захарният диабет повишава ли риска от инсулт?
– Недостатъчният контрол на кръвната захар ускорява увреждането на кръвоносните съдове и увеличава сърдечносъдовия риск.
– Наднорменото тегло, тютюнопушенето и консумация на алкохол също са сред основните причини за заболеваемост сред пациентите.
– Високият холестерол и дислипидемията допринасят за развитието на атеросклероза и стесняване на артериите, включително тези, които кръвоснабдяват мозъка.
Тютюнопушенето уврежда съдовата стена и повишава риска от съдови инциденти.
Наднорменото тегло и затлъстяването също, особено в съчетание с високо кръвно налягане, диабет и нарушения в липидния профил.
Недостатъчната физическа активност, нездравословното хранене и прекомерната употреба на алкохол също играят важна роля.
– Можем ли да говорим за т.нар. „генетична обремененост” що се отнася до мозъчния инсулт?
– Генетичната обремененост играе съществена роля при исхемичния инсулт, като съвременните научни данни показват, че наследствеността определя около 38% от индивидуалния риск за настъпване на това заболяване. Генетичните фактори обаче рядко действат самостоятелно — те обикновено си взаимодействат с начина на живот и средата.
-Как се наследява рискът от исхемичен инсулт?
– В по-голямата част от случаите хората не унаследяват директно „ген на инсулта“, а по-скоро генетична предразположеност към състояния, които са негови основни двигатели. Това включва фамилна обремененост за артериална хипертония, фамилна хиперхолестеролемия и липидни нарушения, предсърдно мъждене (аритмия), захарен диабет тип 2. Също така вродена тромбофилия, при която пациенти, особено в по-млада възраст, могат да носят генетични мутации, които повишават склонността на кръвта към съсирване (хиперкоагулация).
Съществуват и редки моногенни заболявания (<1% от случаите), които представляват специфични генетични дефекти, при които инсултът е директна клинична проява:
- CADASIL: Церебрална автозомно-доминантна артериопатия (вследствие на мутации в гена NOTCH3), причиняваща повтарящи се инсулти в млада възраст.
- Болест на Фабри и Сърповидно-клетъчна анемия.
- Липопротеин (алфа) – маркер за скрит риск от инфаркт и инсулт
Изследването показва дали носите генетична предразположеност, която не се установява с обикновен липиден профил.
Нов модел с изкуствен интелект анализира ДНК и оценява генетичният риск от инсулт. Изкуственият интелект чете ДНК в търсене на риск от инсулт. Учени от Технологичния университет в Сидни създават модел , който открива 18 генетична варианта , свързани с риска от исхемичен инсулт. Новият модел отива по-дабеч – той отчита как различните генетични варианти си взаимодействат. Наследствеността обяснява около 38% от индивидуалния риск от инсулт. Самите учени подчертават , че генетиката е само едно парче от пъзела. Следващата стъпка е мултимодален модел. Той ще комбинира генетичния профил с данни за начина на живот, образни изследвания и клинични показатели. Именно тази комбинация може да подобри наблюдението и превенцията.
– Първите 60 мин. на инсулта са наречени „златният час”. Отразява ли се изгубеното време на възстановяването на пациента?
– Да, изгубеното време се отразява драстично на възстановяването. При мозъчен инсулт всяка минута загиват милиони неврони. Навременната реакция в златния час позволява прилагане на животоспасяващо лечение (като тромболиза), което намалява трайната инвалидизация и увеличава шансовете за пълно възстановяване
Най-революционното постижение на неврологията в последните години е възможността за успешно лечение на исхемичните мозъчни инсулти с ново поколение лекарство, наречено тъканен плазминогенен активатор.
– Какво представлява тромболизата?
– Приложено венозно или директно артериално, чрез него се разтварят тромбозите (запушванията) на кръвоносните съдове на мозъка и се възстановява нормалното кръвообръщение в засегнатата зона на мозъка.
Това води до изчезване на симптомите и излекуване на болните с мозъчен инсулт в първите четири часа от възникването на първите симптоми. Именно те сигнализират за загиването на хиляди и милиони мозъчни клетки и цели области от мозъчните структури поради липсата на кислород и хранителни вещества.
Доказано е, че за 1 секунда загиват 32 000 клетки, т.е. за 1 минута около 2 млн. губят функциите си, а в края на първия час около 120 млн. мозъчни клетки са в състояние на смъртна опасност или са в недостатъчно функционално състояние в околната на мозъчния инфаркт област, в т.нар. пенамбра, но които все още могат да се възстановят напълно, ако се започне навременно, адекватно и правилно лечение.
Това предопределя понятията „терапевтичен прозорец” до 4 часа и половина от началото, първия „златен час” за начало на лечението.
Това определи и девиза на неврологията сега: „Времето е мозък”, което е най-точното отразяване на всички спешни мероприятия за най-бързо и най-точно диагностициране на инсулта и започване на абсолютно успешно лечение, което допреди няколко години граничеше с фантастиката.
Колкото по-рано след началото на исхемията потече лекарството в кръвта, толкова по-добри са лечебните резултати.
Всички симптоми, които са продължили повече от 2 часа, винаги остават различни трайни последици, които съвременните диагностични методи могат да установят доста точно след инсулта.
Това е неописуемо преживяване за всеки съвременен невролог, излекувал успешно поне един болен с мозъчен инсулт чрез този алгоритъм и успял да го върне към нормален живот напълно здрав и работоспособен.
Този метод може, обаче, да се прилага само при исхемични мозъчни инсулти (мозъчни инфаркти), които са около 80%, когато кръвта не може да достигне до крайните разклонения на запушения по различни начини (тромб, ембол, атеросклеротична плака) кръвоносен съд и частта от мозъка, която зависи от този съд, загива до няколко часа.
– Като началник на Неврологично отделение към МБАЛ „Св. Пантелеймон – Пловдив“ какви възможности за лечение предлагате ли на своите пациенти?
– На болните с исхемичен мозъчен инсулт предлагаме лечение с тромболитично вещество – за разтваряне на тромба , предизвикал инсулта. Това е единственото лечение в момента с доказана ефективност, но за съжаление има ефект само ако бъде приложено в терапевтичния прозорец. Лидери сме в успешното лечение на инсулти от 2005 година, а също така имаме и множество международни награди и признание.
– Какво включваза първичната профилактика на мозъчните инсулти?
– Профилактиката не изисква непременно сложни мерки. Тя започва с ежедневни решения и последователни грижи за здравето.
Контролирайте кръвното си налягане. Не разчитайте единствено на това как се чувствате, защото хипертонията често протича без симптоми. Проследявайте кръвната захар и холестерола. Профилактичните прегледи и лабораторните изследвания помагат рисковете да бъдат открити навреме. Движете се редовно. Съобразената с възрастта и здравословното състояние физическа активност подпомага контрола на теглото, кръвното налягане и обмяната на веществата. Хранете се балансирано. Ограничаването на солта, прекомерно преработените храни и наситените мазнини, за сметка на зеленчуци, плодове, пълнозърнести продукти и подходящи източници на белтъчини, е важна част от здравословния начин на живот.
Откажете тютюнопушенето. Това е една от най-значимите промени, които човек може да направи за намаляване на сърдечносъдовия си риск.
Не пренебрегвайте сърдечните заболявания. При сърцебиене, неравномерен пулс или установено предсърдно мъждене е необходима лекарска оценка. Необходимостта от антикоагулантно лечение се определя индивидуално от медицински специалист.
И не на последно място – не прекъсвайте самоволно назначената терапия. Контролът на рисковите фактори е дългосрочен процес, а не еднократна мярка.
– Вашите препоръки към пациентите?
– Моите препоръки към пациентите: погрижете се за здравето си днес!
В заключение бих искала да отправя няколко важни препоръки към всички пациенти и техните близки. Не чакайте появата на симптоми, за да започнете да се грижите за здравето си. Посещавайте профилактичните си прегледи и обсъждайте индивидуалния си съдов риск с вашия лекар.
При внезапна слабост или изтръпване на крайник, изкривяване на лицето, затруднен говор или внезапно нарушение на зрението и равновесието потърсете незабавно спешна медицинска помощ на телефон 112. Не чакайте симптомите да отминат, защото времето е решаващо за възможностите за лечение и възстановяване.
Насърчавам хората с повишен риск от мозъчносъдови заболявания да се консултират с медицински специалист относно необходимите профилактични прегледи и изследвания, включително ултразвукова оценка на съдовете, когато има медицински показания.
Като началник на Неврологичното отделение на МБАЛ „Свети Пантелеймон“ – Пловдив, моето послание е: не подценявайте рисковите фактори и не отлагайте грижата за себе си. Съвременната медицина разполага с възможности за ефективна профилактика и лечение, но най-добрите резултати се постигат, когато пациентът и медицинският екип работят заедно.
Нека помним, че профилактиката не е еднократно действие, а ежедневен избор. С навременни мерки можем да намалим риска от инсулт, да предотвратим част от тежките му последствия и да съхраним най-ценното – здравето, самостоятелността и качеството на живот.
Погрижете се за себе си днес, за да запазите утрешния си ден!
Д-р Делка Касабова е началник на Неврологично отделение към МБАЛ „Св. Пантелеймон – Пловдив” ЕООД. Има две специалности – Обща медицина и Нервни болести. Специалист невролог и отоневролог с над 25 години медицински опит. Извършва диагностика и лечение на заболявания на централната и периферната нервна система и високо специализирани изследвания като електромиография, електроенцефалография и отоневрологично изследване, невросонология.