Д-р Делка Касабова
Д-р Делка Касабова е началник на Неврологично отделение към МБАЛ „Св. Пантелеймон – Пловдив” ЕООД. Има две специалности – Обща медицина и Нервни болести. Специалист невролог и отоневролог с над 25 години медицински опит. Извършва диагностика и лечение на заболявания на централната и периферната нервна система и високо специализирани изследвания като електромиография, електроенцефалография и отоневрологично изследване, невросонология.
Разговаряме с нея за предизвикателствата пред пациентите с неврологични заболявания.
– Д-р Касабова, какво представляват исхемичните мозъчни инсулти и какви методи за лечение прилагате в Неврологично отделение към МБАЛ „Св. Пантелеймон – Пловдив”?
– Исхемичните мозъчни инсулти са най-честите остри нарушения на мозъчното кръвообръщение – 88% от всички инсулти. Въпреки въведението на нови и ефективни методи за лечението на исхемичните мозъчни инсулти, смъртността при тях остава значителна – 12%.
За Неврологично отделение при МБАЛ „Свети Пантелеймон“ е чест, че е разпознавано като едно от най- добрите отделения в страната за лечение на исхемични мозъчни инсулти. Горди сме, че за пореден път сме носители на “Платинен статус” от Европейската организация по инсулти ESO по инициативата „ANGELS“, свързана с прилагане на съвременно лечение и наблюдение при пациенти с мозъчни инсулти. Освен с лечението в острия стадий на исхемичния инсулт, насочваме нашите усилия и за първичната профилактика на инсулта. Целта е да се намали рискът от инсулт при асимптомни индивиди.
– Каква е честотата на това заболяване сред хората?
– Според Световната организация за инсулти (WSO) 1 от 6 човека в някакъв етап от живота си ще получи инсулт, а на всеки 6 секунди някъде по света някой умира от инсулт. Тежестта на заболяването е неоспорима, но въпреки това съществуват успешни терапевтични методи, които намалят или напълно възпрепятстват инвалидизацията на пациентите. Не подлежи на дискусия обаче фактът, че най-ценните и смислени усилия трябва да бъдат вложени в активното усъвършенстване на здравната култура на населението.
– Какво може да се предприеме с цел профилактика на инсултите?
– Първичната профилактика на инсултите се състои в идентифицирането на предотвратими рискови фактори, на които може да бъде изложен един здрав човек, както и смекчаването или преустановяването на тяхното действие върху него. Някои от тези рискови влияния върху иначе здравия организъм могат да увеличат риска от развитие на инсулт няколко пъти. С облекчаването или прекъсването на действието на рисковите фактори и възприемането на здравословен начин на живот до 90% от инсултите могат да бъдат предовратени.
– Как влияе кръвното налягане при това заболяване?
– Голямата част от рисковите фактори за развитие на инсулт съвпадат с тези, които негативно влияят и върху цялостното сърдечно-съдово здраве. На преден план от тях излиза системната артериална хипертония (или както и по-позната в обществото „високо кръвно“). Като за артериална хипертония се приема артериално кръвно налягане над 140 mmHg за систолно и/или 90 mmHg за диастолно налягане според Европейското кардиологично общество. Поддържането на кръвното налягане под тези стойностти значително намаля рискът от съдов инцидент. Най-важното, което обаче трябва да разберат вашите читатели е, че артериалната хипертония е заболяване, което протича първоначално с много малко или липсващи симптоми и оплаквания от пациента. За съжаление, обаче то има прогресивен ход. Освен засягането на мозъчното кръвообращение, необратими последици от него могат да се наблюдават в бъбреците, ретината и сърцето на пациентите. Ключът към успешното намаляне на отрицателното действие на „високото кръвно“ е редовно и профилактично измерване на кръвното налягане и строго придържане към изписаната от кардиолог терапия за него.
– Има ли и други рискови фактори?
– Захарният диабет е друг изклочително важен рисков фактор и независимо от останалите може значително да повиши риска от инсулт. Лошо контролираният захарен диабет усилва и ускорява действието на останалите рискови фактори, тъй като нарушава множество клонове в метаболизма на пациента. Продължителност на захарния диабет от три години повишава рискът от инсулт със 74%. Последните години се наблюдава благоприятна тенденция при пациентите, които започват да възприемат по-сериозно заболяването си и се придържат успешно към терапията си. Предполагам това се дължи на усилията за повишаване на здравна култура на пациентите си, които се полагат от колегите общопрактикуващи лекари и ендокринолози.
Наличието на предсърдно мъждене е третият водещ рисков фактор за развитие на инсулт. Първичната и вторичната профилактика на това заболяване сами по себе си в момента получават голямо внимание и търпят динамично развитие. Съществуват скали, които позволяват оценка на рискът, на който е изложен пациент с предсърдно мъждене, да развие инсулт. При вече диагностицирано предсърдно мъждене пациентите трябва да приемат редовно и в правилни дози изписаните антикоагуланти.
– Наднорменото тегло на пациентите увеличава ли риска?
– Нарушеният метаболизъм на холесторола при затлъстяване неизбежно трябва да бъде споменат. Немалка част от пациентите са запознати с това, че трябва да следят своя т.нар. „лош“ холестерол и активно се интересуват от резултатите си за него. Всъщност това е липопротеин с ниска плътност. Той представлява структура във важни функции в организма ни, когато обаче има тежко изразено нарушение в отношението между него и „добрия“ холестерол вероятността за развитие на атеросклероза нараства значително. Отношението между „лошия“ и „добрия“ холестерол трябва да е под 2,5.
– Смущенията в съня на пациентите изискват ли консултация със специалист?
– Обруструктивната сънна апнея е нарушение на дишането по време на сън, при което се наблюдават паузи в дишането на пациентите по време на сън, съчетани с изразено намаляне на количеството кислород, което се пренася от кръвта. Това заболяване има много голяма честота сред пациентите с наднормено тегло и голяма вратна обиколка. Сутрешно главоболие, сухота в устата, множество ходения по малка нужда до тоалетна през нощта, дневна сънливост и неотморяващ сън, въпреки нормалната му продължителност, са симптоми, които изискват консултация със специалисти по съня. Наличието на нелекувана обструктивна сънна апнея е сериозен рисков фактор за развитието на инсулт, както и затруднява намалянето на действието на останалите неблагоприятни фактори. Пример за това е наблюдението, че ако бъде лекувана правилно, обикновенно това улеснява лечението както на артериалната хипертония, така и на захарния диабет и прави отслабването при пациентите по-лесно.
– Как ще коментирате т. нар. „вредни навици” и какви са вашите препоръки?
– Вредните навици като тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол са крайъгълен камък на цялата първична профилактика. Сизифов труд е опитът за профилактика на инсулта тогава, когато пациентите не са мотивирани да преустановят тези вредни навици. Здравословният и рационалният начин на хранене до голяма степен може да има протективен ефект върху здравето на пациента. Трябва да се приема храна богата на витамини, ненаситени мастни киселини, микронутриенти и белтъци, масти и въглехидрати в оптимално съотношение за възрастта на пациента. Въпреки лошата си репутация въглехидратите не трябва да бъдат изключвани от редовните хранения, но приемът им трябва да е съобразен с дневните нужди и най-важното да не ги превишава. Омега-3 мастните киселини са важен компонент от здравословната диета и имат благоприятни действия забавящи развитието на сърдечно-съдови заболявания.
Активен начин на живот, включващ спорт или минимум 40-50 мин. лека до умерена физическа активност на ден са достатъчни да намалят значително риска от инсулт. Читателите ви обаче трябва да разберат, че само редовните физически натоварвания имат такъв ефект. Трябва да бъдем постоянни в стремежът си да намалим риска за развитие на инсулт.
– Какво предлагате на пациента като първична профилактика?
– С удоволствие мога да споделя , че предстои доставяне на мобилен доплер сонографски апарт към медицинският център на МБАЛ „Свети пантелеймон“ и ще предлагаме на пациентите комплексен пакет за първична профилактика на исхемичните мозъчни инсулти, вкючваща :
- Измерване на артериално налягане и сърдечна честота;
- Измерване на телесно тегло и BMI;
- EКГ;
- Изследване на
- ПКК
- кръвна захар
- липиден профил
- креатинин
- калий и натрий;
- Провеждане на доплерова сонография.
Въз основа на тези изследвания правим цялостна оценка на риска от получаване на инсулт.
Интервю на началника на Неврологично отделение към МБАЛ „Св. Пантелеймон – Пловдив” ЕООД д-р Делка Касабова за zdrave-plovdiv.com