Нека на този ден не говорим за предстоящи реформи, за бюджет и клинични пътеки, за понякога тежките условия, при които работи българският лекар. Като лекар и министър на здравеопазването познавам незавидното състояние на здравната ни система, знам и всекидневните трудности, пред които сме изправени и ние, и пациентите. Този ден е на всички ни, защото аз съм убедена, че българинът пази вроденото си усещане за благодарност към този, който пръв е зърнал неговото дете, който го е изправил на крака в момент на болка; към този, който с чувство за хумор е омаловажил естествения страх от болестта; към този, в чийто ръце хората всекидневно оставят надежда и щастие, болка и скръб; към този, който няма право да сгреши.
Нека на този светъл православен празник да свалим бариерите между лекар и пациент, между нас – лекарите, между лечебните заведения, за малко да спрем да сме недоволни от всичко и от всеки и да потърсим така необходимата ни вяра в изцелението.
Скъпи колеги,
Пожелавам Ви здраве, търпение и лично щастие. Благодаря Ви за професионализма, ентусиазма и човещината, с които всекидневно защитавате името на българския лекар.
Да носиш този кръст във времена, в които конфронтацията е издигната в норма на общуване е тежка задача.
Използвайте и занапред цялото си усърдие, компетентност и добросъвестност, за да помагате на своите пациенти. Това е най-сигурният начин по-често да чуваме двете простички, но безценни думи „Благодаря ти, докторе!”
Честит празник !