Болестта на Бюргер е сравнително рядко, но социално значимо заболяване. Известна е още и като облитериращ тромбангиит (ТАО) и се характеризира с рекурентни възпалителни промени с хроничен характер и тромбоза на артериалните и венозни съдове на ръцета и краката от среден и малък калибър. Има прогресиращ ход и е силно асоциирано с тютюнопушене и употреба на никотинови продукти. Характерни за протичането на болестта са болката в засегнатите области както при покой, така и при натоварване. Други симптоми, които пациентът може сам да установи са липсата на пулсации на крайните артерии, цианоза на пръстите или върховете им, изтъняване на кожата, редукция на космената покривка, гъбички по ноктите. Поради нарушеното кръвоснабдяване на пръстите на крайниците, често пациентите развиват исхемия в тези области, като най-честото усложнение на болестта е развитието на улцерации (разязвявания) и гангрена. Това понякога налага ампутиране на фаланги, пръсти или части от стъпалото и ръката. Рядко се стига до високи ампутации (под или над коляно).
Основната причина за болестта на Бюргер все още не е напълно изяснена. Все по-голямо внимание се обръща на генетичните фактори, като се цитират конкретни генeтични вариации, отговарящи за възпалителните процеси (HLA системата, TNFa, IL-10) и кръвосъсирването. Не се установява конкретен изолиран ген, а по-скоро генетични предразположености, които в комбинация с външни фактори като тютюнопушене и употреба на никотинови протудки, могат да доведат до отключване на ТАО. Отскоро се в литературата се появи и предложение за предполагаема роля и на инфекция с Рикетция (вид бактериална инфекция) като хипотеза за отключване на болестта. Внезапният и хроничен стрес, тежки психологически преживявания и социални фактори могат да повишат възпалителният отговор на организма и също да изиграят ключова роля в поява на болестта.
Въпреки че заболяването може да засегне хора от всяка възрастова група, но е по-често при млади мъже между 20 и 50 години, активни пушачи или с история на тютюнопушене. Има единични случаи на диагностицирани и жени.
Съществуват доста други заболявания, които могат да имитират симптоматиката на ТАО, като атеросклероза, екстремен Рейно-феномен, заболявания на съединителната тъкан, захарен диабет със съдови усложнения и други. Необходима е агресивна диагностика от мултидисциплинарен екип. Ангиографията може да бъде особено полезна за установяване на засегнатите крайници, като има типични находки за болестта на Бюргер.
Към момента не е известно лечение, което да елиминира причината за болестта. В най-общи линии лекарствената терапия се ограничава до прием на периферни вазодилататори (съдоразширяващи), намаляване на съсирваемостта с различни антикоагулантни и антиагрегантни препарати и облекчаване на болковия синдром. Все повече се говори за употребата на простагландинови и простациклинови препарати за постигане на съдоразширяващ и противосъсриващ ефект, необходими са още доказателства. Имплантацията на стволови клетки и употребата на съдов растежен фактор показва обещаващи резултати при някои пациенти, но все още има малко на брой клинични проучвания. Някои източници цитират употреба на калциеви блокери и 5-фосфодиестеразни инхибитори, които традиционно се ползват при други заболявания, с добра поносимост и ефект.
Всички пациенти с ТАО отбелязват много добри резултати и подобрение в състоянието при спиране на тютюнопушенето. Отказът от никотинови продукти намалява значително риска от ампутации и хроничната болка.
Хирургично лечение се налага при голяма част от пациентите, когато се развият трофични язви по пръстите, които много често се инфектират и водят до развитие на некроза на тъканта и септични усложнения, като остеомиелит на малките кости, синовиит и некроза на сухожилията поради нарушеното хранене на тъканите. Лечението се състои в антисептична обработка на раните и антибиотично лечение по антибиограма и доказване на причинителя на бактериалната инфекция.
При голяма част от пациентите инфекциите се преодоляват трудно, обхващат по обширни региони и това налага ампутация на пръстите, понякога и на стъпалата. Рядко обаче се предприемат по-високи ампутации.
От известно време насам в практиката започна да налвиза терапията с негативно налягане (NPWT, VAC терапия или понякога наричана VAC превръзка) – състои се в щателно отстраняване на некрозите и почистване на раната. След това същата се херметизира, като върху нея се поставя микропореста гъба и се съчленява към вакуум помпа, упражняваща негативно налягане по зададена стойност. Това причинява деформация на клетките, която се явява стимул за тъканите да започнат клетъчно делене, водещо до разрастване на зряла съединителна тъкан и нови кръвоносни съдове. Същата е приложима и при други гнойно-септични усложнения като диабетно стъпало, декубитални рани и следоперативни мекотъкънни инфекции на мястото на оперативния разрез.
В сравнение с конвенционалните методи – периодични превръзки и обработка с антисептични разтвори, терапията с негативно наляване съкръщава значително времето за лечение на раните и намалява драстично риска от последваща ампутация.
Обикновено третираните с негативно налягане рани се оставят за вторично зарастване, но могат да бъдат направени и кожни присадни с автоложен трансплантат със собствена тъкан от пациента. Важно условие е раните да бъдат без бактериална контаминация и да има наличие на зрели гранулации. При спиране на тютюнопушенето и при спазване на лекарските предписания, комбинацията от негативно налягане и автоложни присадки дават много добри резултати.”
Д-р Христо Петров е част от екипа на Хирургично отделение към МБАЛ „Св. Пантелеймон” – Пловдив. Възпитаник на МУ – Пловдив, след което придобива специалност „Обща хирургия“ след специализация във Военномедицинска академия, София. Има специализация по „Лапароскопска Придобива допълнителни квалификации – Хирургично лечение на жлъчно-чернодробната система и панкреаса, ВМА София, Специализация по хирургия на дебелото черво и ректума, Royal College of Surgeons, Манчестър, Великобритания, Лечение на трудно зарастващи мекотъканни дефекти с негативно налягане, ВМА София, Курс по лапароскопска хирургия, Кралски колеж по хирургия, Великобритания, Лапароскопска хирургия при хернии на предна коремна стена, Instituto di Chirurgia Laparoscopica, Милано, Италия, Лапароскопска колоректална хирургия, Aesculap Academy, Берлин, Германия, Хемороидално артериално лигиране и ректо-анална реконструкция, ВМА София.
Д-р Петров е бил част от екипа на Клиника по Ендоскопска, Ендокринна хирургия и Колопроктология във ВМА София, Военна болница – Пловдив и МБАЛ „Пазарджик“. Той е квалифициран в лечението на онкологични и възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, включително онкологична хирургия на тънко и дебело черво, заболявания на жлъчния мехур и жлъчните пътища, хернии на предна коремна стена и заболявания на ануса и ректума. Д-р Петров е специализиран и в лечението на болест на Крон, както и в използването на съвременни техники като лечение с негативно налягане (NPWT/VAC) при трудно зарастващи рани и диабетно стъпало.