Има заболявания, които се обсъждат свободно. Има и такива, за които хората по-скоро мълчат. Хемороидалната болест попада във втората група. Тя е честа, лечима и добре позната на медицината, но въпреки това пациентите често отлагат прегледа – понякога с години. Разговаряме с д-р Христо Петров за това какво всъщност представляват хемороидите, кога стават проблем и защо навременната оценка е решаваща.
– Д-р Петров, какво представлява хемороидалната болест или т.нар. хемороиди?
– Хемороидите или хемороидалните възли сами по себе си не са заболяване. Те са нормални съдови възглавнички в аналния канал, които участват във фината регулация на изхождането и задържането на газове. Всеки човек ги има.
Говорим за хемороидална болест тогава, когато тези съдови структури се разширят, възпалят, започнат да кървят или пролабират („излизат“) извън естественото си положение. Най-близката аналогия е с разширените вени – но локализирани в областта на ректума. Разликата е, че тук става дума за изключително деликатна зона с богата инервация, което прави симптомите значително по-осезаеми.
– На каква възраст най-често се открива това заболяване?
– Класическият пик е между 45 и 65 години. Това е възрастта, в която хроничните фактори – заседнал начин на живот, професионално натоварване, хранителни навици – вече са оказали своето влияние.
През последните години обаче наблюдаваме отчетливо „подмладяване“ на проблема. Все по-често в кабинета влизат пациенти в активна възраст – 25–35 години. Продължителното седене в тоалетната, пред компютър, липсата на движение, нередовното и неправилно хранене, хроничният запек създават идеални условия за развитие на болестта.
– Можем ли да говорим за наследствена предразположеност?
– Да, макар и не в смисъла на директно наследяване на самото заболяване. Наследява се по-скоро предразположението – структурна слабост на съединителната тъкан или вродена слабост на венозна стена. Ако в семейството има случаи на разширени вени или хемороидална болест, рискът е по-висок. Това не означава, че заболяването е неизбежно, но означава, че профилактиката трябва да бъде по-стриктна. Отключващите заболяването фактори се крият в начина ни на живот, начин на хранене, ежедневни навици.
– Болестта засяга ли еднакво мъжете и жените?
– Честотата на заболяването при двата пола е сходна. Докато мъжете по-често търсят лекарска помощ в зряла възраст, жените имат своя „рисков“ период – бременността и раждането. Натискът върху тазовото дъно по време на бременност и напъните по време на раждане могат да отключат заболяването. Така че, макар и статистиката да е почти изравнена, пътищата към болестта могат да се различават. При мъжкия пол по-често ги свързваме с тежка физическа работа или неправилно натоварване.
– Кои са най-често срещаните причини за появата на хемороиди?
– Основният механизъм е повишеното налягане във венозната система на малкия таз.
Хроничният запек и продължителното напъване са водещите фактори. Диарията също може да бъде провокираща. Заседналият начин на живот, наднорменото тегло, ниският прием на фибри и течности, тежка физическа работа, както и продължителното стоене в тоалетната – всички те допринасят за постепенно разширяване и отпускане на съдовите възглавнички.
Съвременният начин на живот, за съжаление, създава почти идеална среда за този процес.
– Какви са симптомите на заболяването?
– Най-честият насочващ симптом е яркочервено кървене след дефекация – обикновено върху тоалетната хартия или в тоалетната чиния.
Към това могат да се добавят сърбеж, парене, усещане за тежест или „чуждо тяло“ в аналната област, чувство за непълно изхождане. При външен тромбозирал хемороид болката може да бъде внезапна и силна.
Тук е важно да подчертая нещо принципно: всяко кървене от ануса изисква преглед. Не бива автоматично да се приема, че причината са хемороиди, без да бъдат изключени други заболявания на дебелото черво.
– Какви изследвания се правят, за да се постави точната диагноза?
– Диагнозата започва с разговор и внимателен клиничен преглед. Следва мануално ректално изследване и аноскопия – кратка и информативна безболезнена процедура, която позволява директен оглед на аналния канал.
При пациенти над определена възраст, при анемия или при нетипични симптоми, препоръчвам допълнителни изследвания като сигмоидоскопия или колоноскопия. Това не е формалност, а медицинска необходимост. Зад симптоми, наподобяващи хемороиди, понякога могат да се крият сериозни заболявания, които трябва да бъдат изключени.
– Кои са най-популярните методи за лечение?
– Лечението винаги се съобразява със стадия на заболяването.
В ранните етапи често е достатъчна комбинация от диетичен режим, венотонични медикаменти и локални средства за контрол на симптомите.
При по-изразени форми прилагаме минимално инвазивни методи като лигиране с латексови пръстени или склеротерапия. Те се извършват амбулаторно и позволяват бързо възстановяване. В определени случаи може да се приложи доплер подпомагано прекусване на кръвоснабдяването на хемороидалните възглавнички.
Целта винаги е една – ефективно лечение с минимален дискомфорт за пациента.
– Кога се налага намесата на хирург?
– Хирургично лечение се обсъжда при напреднали стадии – когато хемороидите са постоянно пролабирали, когато има чести и обилни кръвоизливи или когато минимално инвазивните методи не дават резултат.
Съвременната хирургия значително е намалила следоперативния дискомфорт в сравнение с миналото. Но най-добрата операция остава тази, която можем да избегнем чрез навременна намеса в по-ранен стадий.
– Важна ли е диетата и правилното хранене при лечение на хемороиди?
– Това е фундаментът на терапията. Без регулиране на изхождането всяко лечение е временно.
Хранене, богато на фибри, достатъчен прием на вода и избягване на продължително напъване са ключови. Меката, регулярна дефекация е най-сигурната профилактика както срещу развитие, така и срещу рецидив.
– От какво значение е добрата хигиена?
-Правилната локална хигиена намалява възпалението и дразненето. Препоръчвам измиване с хладка вода след изхождане и избягване на агресивни сапуни и сухо триене. Това са малки навици с голям ефект върху комфорта и възстановяването.
– Вашата препоръка?
– Най-честата грешка е отлагането. Пациентите често търсят помощ, когато болестта вече е напреднала, а в ранните стадии лечението е значително по-лесно и щадящо.
Моят съвет е ясен: при кървене, болка или дискомфорт потърсете консултация. Навременната диагноза не само облекчава симптомите, но дава сигурност, че зад тях не стои нещо по-сериозно.
В медицината доверието се гради върху прецизност, опит и индивидуален подход. А при проктологичните заболявания именно тези три неща правят разликата между временно облекчение и трайно решение.
Д-р Христо Петров е част от екипа на Хирургично отделение към МБАЛ „Св. Пантелеймон” – Пловдив. Възпитаник на МУ – Пловдив, след което придобива специалност „Обща хирургия“ след специализация във Военномедицинска академия, София. Има специализация по „Лапароскопска Придобива допълнителни квалификации – Хирургично лечение на жлъчно-чернодробната система и панкреаса, ВМА София, Специализация по хирургия на дебелото черво и ректума, Royal College of Surgeons, Манчестър, Великобритания, Лечение на трудно зарастващи мекотъканни дефекти с негативно налягане, ВМА София, Курс по лапароскопска хирургия, Кралски колеж по хирургия, Великобритания, Лапароскопска хирургия при хернии на предна коремна стена, Instituto di Chirurgia Laparoscopica, Милано, Италия, Лапароскопска колоректална хирургия, Aesculap Academy, Берлин, Германия, Хемороидално артериално лигиране и ректо-анална реконструкция, ВМА София.