Материалът „Епикризи без операции?“ на г-жа Тина Ивайлова, излъчен в две части в ефира на телевизия „Би Ти Ви“ повдига много въпроси, претендирайки за „достоверност и обективност“.
Материалът отразява пациенти, преминали през много сериозни здравословни проблеми и тежки операции, на които се задават внимателно подбрани въпроси. В материала се показват документи, върху които те следва да излагат своите изводи и мнения, като интервюиращият разчита на тяхната емоционалност. Материалът показва и хора с маски, с променени гласове, които не смеят и не биха поискали да застанат с името си зад думите си.
При такъв подход не могат и няма как да бъдат излъчени действителните факти и обстоятелства по темата, и нещо повече – с този подход целенасочено да се създават само съмнения, единственото медийно средство за информиране на обществото остава боравенето с вероятности.
Истината, а не произвеждането на всяка цена на материал, който да интригува и спечели само с вниманието на аудиторията трябва да е водещ принцип в работата на журналиста. Непремереното въздействие върху съзнанието на хората и даването на грешна представа за реалното поведение и обществени отношения води до тежки последици за цялото общество. Дезинформацията води не само до изкривяване истината. Когато тя засяга чувствителни теми и интереси, дезинформацията и внушението винаги водят до трайни конфликти, наслояване на недоверие, болестност в самите обществени отношения, липса на здрав разум и мотивация в нашето общество.
Били сме и друг път свидетели на това, как негативното отношение и напрежението между лекари и пациенти, се създава именно чрез подкопаване на общественото доверие с непроверени факти и неразбиране на системата.
Кому е нужен такъв резултат, след като този резултат не е самата истина?
В материалите и коментарите в ефир многократно се употребяват термините „престъпление“, „документ с невярно съдържание“, „обвинение“, „свидетелски показания“. Това са понятия, които говорят за липсата на обективност и за преследваната цел при представянето на информацията. Използваните внушения водят единствено до объркване в съзнанието на хората и до недоверие на пациента в системата и в лекарите.
Единствено компетентните органи могат да определят дадено действие като престъпление или не, даден документ като неистински или такъв с невярно съдържание, единствено компетентните органи могат да обвиняват и раздават правосъдие, в това число да налагат обществено порицание.
Нееднократно в материала се посочва, че изложените твърдения се доказват от свидетелствата на разпитаните пациенти и получени медицински документи, издадени от лечебното заведение. Но как, след като това не се е случвало? Как едни разполагат с документи и показания, а тези, които трябва да ги снемат или притежават, не разполагат с такива. В проведената с водещата разследването журналистка кореспонденция нееднократно беше изискано предоставянето на документите, за които се твърди, че са издадени от лечебното заведение и данните, с които тя разполага, с оглед запознаването ни с тях и извършването на вътрешна проверка. Документите така и не са предоставени.
За период от една година в отделението по кардиохирургия, вероятно по сигнали на същите лица, са извършени проверки от всички контролни органи в системата на здравеопазването.
И в момента тече прокурорска проверка, започнала много преди излъчването на този материал, по сигнали, възбудени от хора, чийто интерес е отделението на кардиохирургия да преустанови работата си.
Лечебното заведение е изправено пред безпрецедентна атака, породена от реваншизъм и фалшиво разбрано усещане за справедливост. От това страдат най-вече пациентите, чиято вяра в оказаната им помощ и лекарите е разклатена. Не бихме могли и не се наемаме да коментираме всички изложени в материала твърдения, преди приключване на проверките от компетентните органи. След приключване на производствата и при наличие на данни за извършени нарушения, ще бъдат предприети съответните законови мерки. Единствено ще посочим, че за период от 4 години – от 2019 до 2022 година в отделение по кардиохирургия са лекувани над 3000 души, които са успешно оперирани и изписани и вследствие на проведеното им лечение са получили възможност за много по-добър и по-дълъг живот.
Нека отново се замислим кой печели от един такъв материал? Обществото? Пациентът? Медията? Държавата? Или човек, готов на всичко, за да си върне нещо, което смята, че му принадлежи по право, на когото му се осигуряват неограничен набор от механизми да обвинява и наранява, в това число и медиите?