Проф. д-р Иван Иванов: Младите хора ограничават живото общуване за сметка на интернет

Началник клиника- Проф. д-р Иван Иванов, д.м.н.

Началникът на Клиниката по педиатрия към УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД – Пловдив с апел да обръщаме внимание на комуникативните умения у младите

Влиянието на социалните мрежи и интернет върху подрастващото поколение става все по-сериозно и необратимо. Младите в световен мащаб започват да ограничават живите контакти за сметка на продължително време в  електронните медии. Това редуциране води до загуба на социални умения и до невъзможност за изграждане на нови.

Въпросът изследва началникът на Клиниката по педиатрия към УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД – Пловдив, проф. д-р Иван Иванов. Той посочва, че живеем в преходен период на бързоразвиващ се технологичен свят с възможност да получаваме огромно количество сведения за секунди. Спрямо науката е това е огромен прогрес и предимство. За социалното общуване вредите са значителни. Вече е въведен термин „виртуален аутизъм“ за деца, които поради продължително време пред електронен екран изостават в социално-комуникативните си умения и развиват прояви на истински аутизъм. 

Обсебването от виртуалния свят – прави безинтересен истинския. “Ходейки по тази наклонена плоскост, се вижда, че директният говор, интонация, поза, поглед, мимика, жест започват постепенно да губят място в комуникацията. Децата предпочитат да прекарат часове в интернет и стават апатични, дори чужди на околния свят. Във виртуалното пространство обработват десетки пъти повече информация по-бързо и по-интригуващо, поради което живият живот ги отегчава”, казва проф. Иванов.

Не само той е виждал как деца стоят един до друг на пейката и всеки си гледа в телефона, докато си комуникират през него, защото е по-лесно. Там се изисква само умението да пишеш бързо на клавиатура и да можеш да изпълниш някакъв словоред, по възможност кратък със съкращения. Не са необходими поглед, контакт, реч, диалог, които изискват повече усилия.

Според него от една страна не можем да не се съобразим със съвременния свят. Но от друга страна, осъзнавайки колко са сериозни дефицитите, трябва да се опитаме да промотираме традиционното общуване, защото то дава много повече възможности и стремежи на човека. То позволява изграждане на умения да изкажеш мнението си и да  постигаш целите си в групата и обществото.

“Времето в интернет отнема от способността да анализираш и да поставяш под съмнение това, което виждаш, защото алгоритъмът на системата показва само неща, които харесваме. Децата не могат да развият или губят критичното си мислене и обезличават себе си”,  обяснява професорът.

Той пояснява, че филтрирането на информация в социалните мрежи не дава конкуренция на личното мнение. Ниският ваксинационен обхват срещу CoVID19 е нагледен пример. Хората се „обграждат“ в социалните медии от единомишленици и нямат достъп до противоположното мнение. Освен това, смятат, че информацията, получена по нов начин – от социални мрежи, е по-достоверна от тази, предавана чрез традиционните вестници и телевизия.

“Това са рисковете, към които ние трябва да се съпротивляваме и особено много засяга децата в юношеската възраст, защото те се изграждат като индивиди, на тях тогава трябва да им бъде повлияно по правилния начин, за да могат те да станат ценни личности, да не могат да бъдат управлявани лесно и да умеят да изразяват своето мнение. Но това е световен проблем, валиден за съвременния свят. Всеки един от нас трябва да бъде осъзнат за него, всички родители трябва да разберат това, което се случва с техните деца”, апелира педиатърът.

Стремежът за ограничаване на времето, прекарано пред електронните медии се оказва трудна задача и за родители, и за преподаватели. Редица организации правят ежедневно проучвания и издават препоръки. Американската педиатрична асоциация и Американското общество по психология на децата и юношите предоставят препоръки, одобрени от СЗО за средно допустимото прекарване на време в интернет на ден и необходимостта от обсъждане на получената информация с родител.

Понастоящем самото знание не представлява вече такава ценност, каквато беше преди десетилетия. Ценна е способността да извлечеш бързо пълна и вярна информация, да я анализираш критично и да я използваш за поставената цел. В този смисъл един от начините към подобряване на информационните и социалните умения на учениците е изпълнението на групови проекти. Така децата се обучават на работа в отбор, да разчитат един на друг за уменията си.

“Необходимо е да запознаем родителите с проблема и да те да успеят да контролират използваните от децата им смартфони, таблети, лаптопи и телевизори. Да са информирани за негативни ефекти по отношение социалната комуникация и да промотират употребата им като информационен източник, който не замества погледа и прегръдката”, каза в заключение проф. Иванов.

“Нека започнем учебната година с радост и жажда за знания. Нека децата ни се радват на пълноценно общуване на живо. А ние, педиатрите от Пловдив, с огромно желание очакваме да се започне работата по новата сграда, за която хиляди деца на Пловдив две години подред даряваха труд, емоции и надежди. За построяване на сградата са осигурени средства от държавата, лечебното заведение също е заделило финансов ресурс. Предстои обявяването на обществена поръчка, така че с надежда поглеждаме в бъдещето“, завърши проф. Иванов.